.::idi_kotkata::.: октомври 2010

неделя, 31 октомври 2010 г.

неделя, 24 октомври 2010 г.

И вкарваме в действие "умния" поглед...!

събота, 23 октомври 2010 г.

— Ты не мог бы закрыть окно? — Мне казалось, что ты любишь свежий воздух. — Люблю! Просто.. осень, она всегда пахнет несбывшимися мечтами

неделя, 17 октомври 2010 г.

Удобно скривалище
си имаш -
лешникова черупка.
/понякога даже
ти е широка.../
Там си складираш
чувствата,
да не би да излязат
на показ.
Подреждаш в овала
усмивки,
/дежурните.../
да си вземеш,
когато си мъка...
Никой не трябва
да знае твоята болка.
/а тя е същността ти.../
Когато,
/случайно/
достигнеш
до зелени поляни,
невярващо анализираш.
Две очи пъстро
ти светят в тъмното...
/къде ти заспиване/
И си казваш:
-Навън е красиво.
След това ще се крия,
ще остана за кратко.
И се връщаш.
И си мислиш,
че е заслон...
Не!
Няма я ядката...

Не обичам да гледам сухи цветя и празни чаши.... Не ме докосвай никога без обич!

Хубаво е всичко да свършва навреме-
да напуснеш рано огнището,
преди огънят да е станал на пепел,
от трапезата да станеш рано -
за да не сбираш после трохите;
и да отвърнеш очи,
преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
и празни чаши....
Не ме докосвай никога
без обич!
Станка Пенчева

As my guitar lies bleeding in my arms

I can't write a love song the way I feel today
I can't sing no song of hope, I got nothing to say
Life is feeling kind of strange, since you went away
I sing this song to you wherever you are
As my guitar lies bleeding in my arms