го забравя - за него ще бъдат сълзите ми...Когато някой ме чака,
предпочитам да не отида. Да избягам заедно с вятъра, а птиците да
покрият следите ми...А щом трябва да си тръгна, по-скоро ще
остана - невидима, неканена.Да чуя думите, които не виждам през
деня...Когато се усмихвам, значи ме боли. а в мълчанието ми
оттеква ек на писък, и ярост, на плач.Когато ми липсваш, те гоня.
Когато сбъркаш - забравям те; ала когато си тръгнеш, очакването, че ще
се върнеш умира заедно с мен.Дърветата ще ме оплакват и ще ронят
листа за мен посред лято.Предпочитам да се отрека, вместо да
повярвам.Защото светът е нарисуван с акварел, а навън вали.И
всеки цвят се стича със сълзите ми. Облаци от колебания хвърлят сянка
върху душата ми. Не мога да избягам от разочарованията си. Затова и ще
се скрия от вас.Не казвайте нищо - сама ще си тръгна. Не ме
помнете, и аз ще ви забравя. Вие сте всичко, което не бих могла да
поправя по грешния си път и мечтите - грешки. Защото явно е грях, че се
стремя към светлината и че искам само топлина. И явно е грях да обичаш и
да искаш и теб да обичат.Горчилка, страх, съмнения, несбъдвания,
копнежи тръгнали си с нощта - това е всичко, което остана в мен...Затова
когато вярвам в нещо, отричам го...Когато някои ме чака си
тръгвам, когато сбъркаш, те оставям.А когато обичам...
Ина Герджикова
Няма коментари:
Публикуване на коментар