Есен

Стана студено   Септември е вече

природата стяга се за зимния сън

Слънцето грее някак далечно

пожълтели листа разпиляват се вън

Поглеждам назад и виждам любови

Поглеждам напред и виждам раздели

Взривяват сърцето ми стихове нови

Политат в небето   Изчезват    Къде ли

Остават ми само есента и тъгата

и някакво странно чувство на страх

Усещам как огън пламва в душата

и от мене остава само купчинка прах...

Борис Жогов